Закупуването и продажбата на недвижим имот в страната водят до данъчни задължения свързани с деклариране, заплащане на данъци, отписване от данъчната служба след продажба и т.н. Въпросите възникват не само за местните физически лица, но и за чуждестранните.

При покупката на недвижим имот се дължи и заплаща данък за придобиването му, в размер, определен от местната администрация, по местонахождение на имота. Тук важат правилата за местните данъци и такси.

Много често възникват въпроси, какви са данъчните последствия,  дължи ли се данък върху доходът от продажбата на недвижим имот, независимо дали лицето е местно или чуждестранно.

Отговорите за физическите лица, са в голяма степен в ЗДДФЛ.

Ако става сума за 1 недвижим имот, който е жилищен и са изминали 3 години от придобиването му, то доходът от неговата продажба е необлагаем. За до два недвижими имоти, законът изисква 5 години срок, за да не се обложи доходът от продажбата им. За селскостопанските и горските имоти, без значение от броя им, също следва да са изминали 5г.

Все пак трябва да се има предвид, особената хипотеза на придобити по наследство и завет недвижими имоти, доходите от продажбата на които са също необлагаеми. И в този ред на мисли, следва да се упомене, че дарените недвижими имоти са изключени от това правило и реализираната им продажба ще бъде обект на облагане.

Извън изключенията, в останали случаи, доходите от продажба на недвижим имот подлежат на деклариране и данъчно облагане. Това се случва с подаването на ГДД и внасяне на сумата за дължимия изчислен данък до 30ти Април на годината, следваща годината на  продажбата. Има специален механизъм за изчисление, който следва да се спазва. В случаите на Съпружеска имуществена общност, всеки от съпрузите следва да подаде ГДД за облагаемия си доход.

Тази статия е с информативен характер и не представлява правна консултация по конкретен казус. Информацията е валидна към 31-03-2023г.

В периода от 1 февруари 2019 г. до 31 май 2019 г. търговските дружества и юридическите лица с нестопанска цел (сдружения, фондации) бяха задължени да подадат по тяхната партида на регистрация в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел в България, данни за техните крайни (действителни) собственици съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Юридически лица с нестопанска цел, като асоциации, фондации, пререгистрирани след 31 януари 2019 г. в Агенцията по вписванията, имаха срок да декларират данни за своите собственици в рамките на 4 (четири) месеца от пререгистрацията.

Понастоящем при регистрация на ново дружество, 7 дневен е срокът за обявяване на действителния му собственик.

Задължение за обявяване на действителни собственици имат дружествата, в които: 1. Партньор е друго юридическо лице, чиито съдружници са физически лица, с най-малко 25% (двадесет и пет процента) участие. или 2. Когато друго юридическо лице упражнява контрол върху дружеството. Контролът съществува, ако това друго юридическо лице притежава повече от половината от гласовете в Общото събрание или има право да назначава повече от половината от членовете на управителния орган. Няма задължение да се подава заявление за действителни собственици от еднолични дружества, с едноличния собственик на капитала физическо лице, както е видно от регистрацията на дружеството, която информация видима в регистъра. Заявлението се вписва в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по електронен път или на хартиен носител. Заявлението може да бъде подадено от представителя на Дружеството или от упълномощен изрично адвокат. Данните за крайните собственици се вписват въз основа на нотариално заверена декларация от представителите на Дружеството и юридическите лица с нестопанска цел по образец съгласно приложение № 3 към чл. 38 от Наредбата за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Когато Дружеството няма физическо лице, което притежава най-малко 25% (двадесет и пет процента) от капитала и не отговаря на условието на легалната правна дефиниция на краен собственик, лице за контакт (физическо лице) с постоянно пребиваване на територията на Република България трябва да се регистрира, което дава изрично съгласие чрез нотариално заверена декларация, да се регистрира като такъв и да отговаря за Дружеството пред компетентните контролни органи. Заявлението за това подаване е Б7.

Декларирането има публичен характер. Ако юридическото лице има задължение по закон да подаде декларация за действителен собственик, но не го е направило в дадения срок, се предвижда наказание от 1 000 до 10 000 лв., като наказанието може да се изчислява всеки месец, до изпълнението на това задължение.

За "закриване" на търговско дружество в Р България следва да се проведе т. нар. "ликвидация на дружеството" и тази процедура е ясно регламентирана в Търговския закон на Република България, който последователно обхваща всички изисквания за започване и провеждане на ликвидацията.

Настоящата статия се отнася до Дружество с ограничена отговорност, което не е притежател на недвижим имот.

Съгласно Закона за счетоводството предприятията са задължени да публикуват годишния си финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади, приети от общо събрание на съдружниците (респ. Едноличен собственик) или акционерите, както следва:

• от всички търговци по смисъла на ТЗ в срок до 30-ти Септември за предходната година чрез заявяване за обявяване в ТРРЮЛНЦ към АВ;
• от ЮЛНЦ със статут в обществена полза в срок до 30-ти Септември за предходната година чрез заявяване за обявяване в ТРРЮЛНЦ към АВ.